За Източна Словакия се носят много слухове. Всъщност Словакия се дели на Западна, Средна и Източна част. В западната част попада столицата Братислава и по-големи градове като Нитра и Търнава. В Средна Словакия е славната Банска Щиавница, а в Източна Словакия се намират вторият и третият по големина градове в страната - Кошице и Прешов. Всеизвестен факт е, че в Източна Словакия хората живеят трудно, районът е беден и няма работа. Освен това голяма част от ромското население в Словакия е там. Източна Словакия граничи с Украйна, затова манталитетът на хората в тази част е близък до украинския. Местният словашки диалект е колоритна смесица между словашки и украински и е почти неразбираем. И разбира се...алкохолът и сватбите. Словашката култура на пиене е доста подобна на руската. Словаците тук са типичните представители на нацията в това отношение. Затова като се каже „východ“, “východniar” или „východniarska svadba“, веднага се прави асоциация за бурна веселба с мнoго сливовица и всякакъв друг вид твърд алкохол.
До Бардейов удобен транспорт няма, затова решихме да пътуваме с влак и автобус. Влакът Братислава – Кошице е на фирма „Регио Джет“ - нова частна, чешка жп фирма. Услугите им са на много високо ниво, а билетите все още евтини - на светлинни години от българските влакове. Качваме се в Братислава и веднага ни предлагат вестници за четене, безплатна вода и кафе, прясно изцеден ябълков сок и ментов чай. Имат меню, от което може да се поръча, например суши за 3 евро и 20 цента. За сравнение, в магазина същата опаковка суши струва два пъти повече. Има специални вагони за майки с деца, има вагони с Wi-Fi, телевизионни екрани на всяка седалка и слушалки. Освен това има място за багаж на нивото на пода, което доста улеснява пътуващите с тежки куфари, особено жените. Стюардите и стюардесите са винаги на разположение. В служебните им задължения е на всяка гара и да ви помагат да си качите багажа.
В България такива влакове за съжалениe все още няма. Но едно време, словаците са цъкали с език, когато са се возели в нашия луксозен „Дунав експрес“. Какво да се прави, еволюция.
Та, влакът е много удобен, но директен от Братислава до Прешов няма. Линията е Братислава – Кошице, а Прешов е малко встрани от основния маршрут. Нашата цел този път е точно град Прешов, откъдето трябва да хванем междуградския автобус до Бардейов. За целта трябва да слезем на една малка гара на име Кисак. Една любезна словачка ни помогна да се ориентираме, за да си купим бързо билети за другия влак до Прешов. За благодарност ние ѝ пазихме куфара, докато тя пък купуваше своя билет. Обичам да пътувам, най-вече заради хората, които човек среща и общува, заради пътническата солидарност и любопитната неизвестност, криеща се във всеки следващ момент, място или събеседник.
Снабдени с билети, ние нетърпеливо зачакахме. Навярно влакът ще да бъде пътнически - от ония с които сме пътували преди двайсет години. Влакът дойде, качихме се и веднага ни лъхна познатата неприятна миризма на старо купе и зелена кожена тапицерия. Купето бе пълно с роми, а ние „белите“ само се споглеждахме с едно особено чувство на признателна съпричастност. Върнахме се много години назад. Тук времето бе застинало. Вратата на купето се отвори и влезе кондукторката. Възпълна леличка с перфоратор за билети. Боже, откога не бях виждала кондукторка с перфоратор за билети! Свикнахме вече на мобилни устройства, портативни компютри и най-модерна техника. Беше ни мило, но присъствието на ромските семейства ни смущаваше. Не бяхме свикнали на такава близост в Братислава. На местните явно това не им правеше никакво впечатление. Освен това се борехме и с миризмата, от която на човек можеше да му призлее. Споменах ли, че всичко ставаше в разгар на лятото през юли, денят бе изключително горещ, влакът, разбира се, без климатик, а бе 12 ч. на обяд. И скоростта...боже мили, този влак сигурно се движеше с изнервящите 20 километра в час.
Най-накрая пристигнахме. Прешов. Третият по големина град в Словакия. Гарата - гара, като гара - неприятна, мръсна, пълна с хора. Слънцето безмилостно печеше, но ние не се предавахме. Центърът на Прешов е красив, с пешеходна зона, красиви статуи, готическа катедрала и една интересна и хубава желязна статуя на кон. Прочетох, че била направена по поръчка на кмета и той я изложил на площада в Прешов. Така конят вече се бил превърнал в символ на града. Името му е Премо, което идва от съкращението на имената Прешовски Морган и е кръстен на истинския кон на бившия кмет. Не е ясно докога Премо ще бъде изложен в центъра, но засега е там и туристите му се радват. За обяд намерихме приятно ресторантче. След това поехме към автогарата, за да завършим първата част на нашето пътешествие - град Бардейов, перлата на Източна Словакия.
Пътуването с автобуса не се различаваше от изживяното във влака до Прешов. Нямаше климатик, часът бе 4 следобяд, а слънцето навън припичаше дори през прозорците. Автобусът, макар и препълнен, спираше на всяка малка и незабележима спирка, а шофьорът качваше още и още хора, явно убеден, че местата са неограничени. Много „аромати” се смесваха тук – различни парфюми, човешка пот, задуха и смазочно масло, та дори миризмата на едно огромно куче. То беше точно до мен, което ме принуди да стоя нащрек през цялото време. Едва се дишаше в жегата! Как ли издържаха останалите...Колко лесно човек свиква с хубавото, а само допреди двайсетина години всички пътувахме така. На тези хора тук, чийто словашки диалект трудно успявах да разбера, това бе обичайното ежедневие. Те, като че ли, друго не познаваха. А ние в Братислава живеем над стандарта на тази държава. Интересно защо нямам това усещане, когато съм в Братислава.
А навън пейзажът беше изключително красив - невисоки, меки и зелени хълмчета, между които автобусът ни си проправяше път. Това не са високите и остри зъбери на Татрите, не са и Малките Карпати. Това са, просто малки хълмове, ширнали се отляво и отдясно, откривайки зелени и сочни пасища между тях и тук-таме някое закътано китно селце. Защо чак сега се озовахме сред тази красота? Гледайки навън и потънала в мислите си, аз се абстрахирах от атмосферата в автобуса и неусетно се озовахме на автогарата в Бардейов. Беше 5 часа. Приятелите ни дойдоха да ни вземат и заедно се отправихме към хотела. След като се окопитихме от изживените емоции на дългото пътуване, разгледахме прекрасния исторически град Бардейов.