Поглеждайки днес назад в спомените си за това време, у мен се поражда преди всичко чувство за една необикновена празничност.
Спомням си първата среща с учениците ми, състояла се на 15 септември, преди тридесет години. С каква тържественост, с колко трепет учениците, многобройните гости, родителите и ние учителите, посрещнахме внасянето и издигането на българския трибагреник! Гордостта и вдъхновението, с което запяхме с цяло гърло "Горда Стара планина"! И после работехме много и не всякога беше лесно, но не пропуснахме нито един български или словашки празник.
Не бих могла тук да изброя, още по-малко, да си спомня всичките, но със сигурност мога да кажа, че тези дни добиваха широка гласност и неизменно се превръщаха във всеобщ празник за цялата българска общност и словашките ни приятели. Спомням си цялото онова вълнение, с което възпитаниците ни излизаха на сцената, за да представят, играят или изпеят наученото. Колко много аплодисменти, другарство, усмивки, съпричастност витаеше наоколо, където българската и словашка реч се преплитаха в одобрителни възгласи. Тия празници оставяха у мен вкус на човешка добронамереност, общение на два едноплеменни народа, гордост и благодарност за постигнатото; светлина и сълзи в очите на всички присъстващи.
Сега, като се замисля мога без притеснение да кажа, че всеки учебен час, проведен с моите незабравими ученици, превръщахме в празник. А с какво усърдие, любопитство и радост те разгръщаха прекрасно структурираните и изработени с много цветове и илюстрации учебници и учебни тетрадки.
Не на последно място винаги съм се стремяла да ги насочвам да вярват в себе си и в доброто. Да стимулирам желанието им да постигат повече, да се чувстват щастливи и на място в нашето училище. Опитвах се с труда си да оправдая доверието на техните родители. Спомням си с каква отзивчивост и готовност да бъдат полезни се отнасяха родителите към всичко, което предприемахме, оранизирахме и провеждахме с техните умни, добри и възпитани деца.
Ще ми се още дълго да разказвам...Не бих могла да опиша наведнъж всичко преживяно, пък и надали бих могла да си спомня всичко...
И за да завърша, бих добавила:Този период от живота ми, прекаран в Словакия като преподавател в начална училищна степен в БУ "Христо Ботев", остава за мен пълноценно и щастливо изживян.
Бойка Милева
България