Годините минават, но има неща в живота, които човек не забравя, които оставят дълбокa следа. Такова нещо за мен е българското училище „Христо Ботев“ в Братислава, заедно с учителите и съучениците.
На снимките сградата на училището на ул. Паненска 11
От както родителите ме записаха в българското училище, обикнах училището. Престанах да боледувам, за да ида на училище. Ходех с желание и чаках с нетърпение да стана сутрин, да сложа чантата на гърба и да се запътя към училищния ни автобус. Колкото и невероятно да звучи, така беше.
За съжаление нашите ме преместиха в словашко училище. Тогава започвах пети клас. Бях нещастен, но нямаше какво да направя... Сега, след години, въпреки трудностите, които срещнах в пети и шести клас, съм благодарен на нашите, защото там научих важни неща, които не се учат в учебниците. Издържах две години и след това моите родители отново ме върнаха в българското училище.
И отново тръгнах с желание на училище. Учителите се бяха сменили (всеки четири години идваха нови учители от България), а аз бях по-голям, не оставах до 4 ч. следобяд на двора да играем на футбол и да чакаме автобуса да ни върне по къщите. Вече бях в седми клас. Пътувах сам, през междучасията можехме да излизаме. Лека полека се формираха групички, които се движеха заедно. Имаше учители, които искрено обикнах, от други се страхувахме. Годините вървяха, пак дойдоха нови учители, но дума не можеше да стане да си сменям училището. С тях завърших средното си образование. С времето, като расте човек и малко по малко узрява, учителят се превърща в опора - дори приятел. Много важни години за едно дете, за един човек, са годините прекарани в училище.
Спомням си тържеството по повод петдесегодишнината на училището. И ето днес вече празнуваме седемдесетгодишнина. Благодарен съм за преживяванията и светлия спомен, който ще остане трайно в мен за българското училище. Нека запазим този български храм в Словакия и за бъдещите поколения. Нека великият патрон на училището да го води напред, както е водил народа с любов към родината и твърди стъпки.
Яни Янчев,
16 май 2018
Прага