Къщата на глухия
Роман за една къща, за бащите и синовете, и за приятелството въпреки бурния 20-и век в Словакия, а и за още много други неща...

Преводачът Асен Милчев разказва за новия си превод от словашки.

Началото на моята нова преводаческа авантюра

Как бихте погледнали от гледната точка на преводача върху обемист роман (над 550 страници), претърпял вече преводи на чешки, полски, английски, арабски, амхарски...? С хвалебствени рецензии. Един чешки литературен критик например се бе изказал възторжено за тази книга: „Майсторски написан роман – Петер Крищуфек е автор от световен мащаб.” Приех амбициозната задача да отворя вратата на „Къщата на глухия” и пред българските читатели. Без да си давам напълно сметка в колко дълбоки води нагазвах. След като прочетох стотина страници от книгата, се запитах що ли за човек е авторът й? Смятах, че е 60-70 годишен, познаващ отлично не само историческите факти от „голямата” история на Словакия през миналия век, но и различни подробности от тогавашния живот.

С удивление открих, че Петер Крищуфек е роден през 1973 г. и е написал творбата си, когато е бил на 40 години. Ентусиазмът ми постепенно бе заменен от ежедневен къртовски труд. Вървях по пътя на автора. Така ми се наложи да изуча доста подробно историята на Словакия и Чехословакия през XX век, да се сближа с еврейската религията и култура, сблъсках се и с многобройни медицински и фармацевтични термини (да е жива и здрава съпругата ми лекарка, която ми стана доброволен консултант), навлязох в дебрите на психологията…Така започна моята най-нова преводаческа авантюра.

Първоначално извадих над 350 бележки под линия. После след възмущението на издателя, който и без това не бе много ентусиазиран от размера на книгата, ги съкратих наполовина. Но въпреки това накрая осъзнах, че без някакъв исторически увод, чрез който да се приобщи българският читател към темата и да му се осветлят събитията и действащите лица от словашката история, няма да минем. Помолих проф. д-р Ян Рихлик от Карловия университет в Прага, специалист по славянска история, да ми помогне. Благодарение на слабостта му към България, където е правил докторантура и затова знае доста добре български, той се съгласи да напише подходящо въведение за романа, въпреки кратките срокове. (Предоставяме го също на вниманието на читателите под заглавието „Сагата на две словашки семейства през турбулентния XX век”).

За да имаш бъдеще, трябва да преосмислиш миналото.

Действието в историческият роман „Къщата на глухия” се разиграва във времевия диапазон между трийсетте и деветдесетте години на XX век в Словакия и е написан със саркастичен тон. Описва промените в живота на обикновените словаци и на страната, в която те живеят под влиянието на обществените и политическите събития. Представлява разказ за зависимостите между миналото и спомена за него, за паметта и забравата, но и за отношенията между баща и син. В по-голямата си част събитията се развиват в (измисленото) малко градче Брежани в Северозападна Словакия, на границата с Полша, като във втората част от романа се пренасят и в столицата Братислава, а отчасти и в Прага.

Главният герой на романа Алфонз Трновски е уважаван лекар, практикуващ обща медицина, който цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен човек, когото бурните превратности на историята не засягат, но действителността е съвсем друга. В своя егоизъм доктор Трновски прекрачва моралните граници – като се започне с отърваването от неудобния роднина от еврейски произход на съпругата си по време на фашисткия режим в Словашката държава, с което по-късно комунистическата полиция злоупотребява и го изнудва, и се стигне до сложната любовна афера, която обуславя самотата му в заника на живота. Алфонз Трновски символично губи слуха си, тъй като не иска да чува никакви упреци. Нито собствената си съвест.

2004 година. Синът му Адам Трновски стои на прага на превърнатата във вила родна къща, която предстои да бъде разрушена, тъй като оттам ще мине магистрала. Асоциативно се възраждат спомените му …Историята се разказва от името на сина, който приема баща си много критично и иронично, като изяснява отношението си към някои парливи въпроси от миналото, правейки различни разкрития за живота на човека, който доскоро е идеализирал.

Един от най-важните проблеми на настоящето винаги е бил да се преосмисли миналото, така че да бъдеш готов да се впуснеш в бъдещето.Това важи с пълна сила за промените, които измениха съдбините на държавите и народите от Източна Европа след падането на „желязната завеса”.

Основно действащо лице в романа е и братът на Адам - Петер Трновски, шизофреник, от който се излюпва убеден комунист, ангажирал се политически с номенклатурата, изживявайки се в ролята на „сив кардинал”, а след 1989 г. станал успешен предприемач с десни възгледи. Във втората част на романа се включва и синът на разказвача - Бони, на когото модерният поглед върху света пречи да види миналото, такова каквото е – но той не желае нито да го чуе, нито да му повярва.

Важен герой в другата сюжетна линия е другарят на лесно приспособяващия се и незабележим Адам – Войто, който е вечният бунтар, води бурен личен и обществен живот (през 1989 г. става дисидент, заблестява за малко на политическия небосклон, но после, макар и несправедливо дискредитиран, се затваря в себе си). Баща му Войтех Рошко е елитен пилот изтребител, когото противоречивото му военно минало го застига през петдесетте години,така че останалата част от живота си той, сломен, се труди като обикновен работник. А това се понася много трудно от еснафската му съпруга снобка Наталия. Накрая, унизен и отблъснат от обществото, слага край на живота си…

А около героите на романа неудържимо препускат събитията от XX век. Четири режима, еврейският въпрос, политическите съдебни процеси, Държавна сигурност... Чии са костите, които Адам Търновски открива случайно в градината?

За автора:

Авторът ПЕТЕР КРИЩУФЕК (1973, Братислава) е словашки писател и филмов режисьор. Изпод перото му са излезли трите сборника с разкази Неточно място (2002 – литературната награда Иван Краско за дебютна книга), С просто око (2004) и Извън времето (2009), на новелата Звезда от изрязана снимка (2005), сборникът от сценарии Рота за бавно реагиране (съвместно с Дадо Наги) и поетичната сбирка 75 W (2011). Първият му роман Суфльорът (2012) - предложен от страна на Словакия за литературната награда Европейска книга на годината, както и следващите Близнаци и антиподи (2010) и Къщата на глухия (2012) са номинирани за годишната награда Anasoft Litera за най-добра проза в Словакия. Авторът е и трикратен финалист в литературния конкурс Разказ. Публикува кратки текстове и разкази в словашки и чешки списания и вестници, както и в различни сборници. Снимал е над двайсет авторски телевизионни документални филми, пълнометражния телевизионен филм Дългата кратка нощ и други филми, за които е получавал различни награди. През 2014 г. излиза новелата му „Ема и Смъртоглав”, а през 2016 следва и последният му засега роман „Тела”.

Следва продължение.