Първият – Антоновден, е съпроводен с обреди и ритуали за предпазване от болести. Това е така, защото на 17 януари православната църква чества свети Антоний Велики, а светецът е познат като покровител на всички болести и най-вече на чумата.
В Разградско на Антоновден, в ранна утрин, жените месят содени питки, които намазват с мед и петмез и раздават на роднините за здраве, а една от тях наричат „за болята", „за лелята" – народно название на чумата – и се закачва на тавана. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
На този ден, както и на следващия, се извършва ритуално колене на черна кокошка, като оскубаните й пера се запазват, защото имали лечебна сила.
Старите хора вярвали, че ако на Лелинден жените не вършат обичайните женски дейности, като плетене, предене, не варят боб и леща, то тогава чумата, шарката и „синята пъпка" няма да се разгневят и ще стоят далече от домовете им.
В митологичните езически представи свети Атанасий е небесният ковач-слънце, който с голи ръце бърка в пламтящата пещ и вади нажеженото желязо.
Основното народно поверие е, че на 18 януари той съблича дебелия си кожух и облича тънка копринена риза. После на своя бял кон се изкачва в планината и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято“. Той е нарочен за един от светците, които си поделят земята и небето и е обявен за властелин на снеговете и ледовете. В народните вярвания битува схващането, че след този ден зимата започва да отстъпва, затова в някои краища на България, празникът е известен под името „Среди зима".
Щом го чуят, зимата се приготвя да си върви, а лятото се готви да дойде отново при хората. Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата и след него денят започна да пораства с по „едно просено зърно“, затова празникът е известен и като „Среди зима“.
Това е времето, в което селяните започват да преглеждат запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигнат ли до пролетта, и ако не – да се запасят, защото „Ако зимата с уста не те ухапе, с опашката ще те шибне“. Тази поговорка предупреждава, че ако началото на зимата е по-меко, предстои по-мразовит и труден завършек на белия сезон.
Традиционно на трапезата на Антоновден присъства содена питка, свинско печено или свинско със зеле, луканка (празникът е в средата на т.н. „свински месец“), а за Атанасовден са характерни питка с мед, пълнена кокошка или петел с ориз. За двата празника се приготвят и обредни ястия: варено жито, баница, орехи, мед и др.